В периода 27 септември - 1 октомври 2010г. в гр. Орду на 902 километра от гр. Истанбул ще се проведе третата (всъщност четвъртата, имайки в предвид, че в България е първата неофициална среща през 2002) международна среща по въпросите на европейския лалугер. Срещата ще се проведе в Университета на гр. Орду. На срещата ще участват широк кръг специалисти от всички области свързани с опазването на този вид. Повече информация на http://groundsquirrel.odu.edu.tr/

Новини от Втората международна среща по проблемите на Европейския лалугер

През месец октомври 2008г. в гр. Свети Ян (Чешка република) се проведе ІІ-та международна среща за Европейския лалугер. Над 50 учени от Чехия, Словакия, Унгария, Австрия, Сърбия, Русия и България представиха повече от 30 научни изследвания свързани с този застрашен вид. Докладите бяха групирани в следните направления: Разпространение и мониторинг; Генетика; Опазване и управление; Екология и Поведение.

За съжаление за пореден път учените констатират, че тревожните тенденции свързани със съвременното състояние на популациите на европейския лалугер (Spemophilus citellus) продължават.

Сирма Зидарова от Института по Зоология (БАН) представи своя доклад за разселването на младите индивиди и индивидуалните участъци на европейския лалугер в Западна България.

Йордан Кошев от Института по Зоология (БАН) представи резултатите от анализа на разпространението на лалугера в България и факторите който го обуславят.

Едно от малкото останали местообитания на европейския лалугер (Spermophilus citellus) в Чехия, интензивно ползвано за туризъм и заобиколено отвсякъде с обработваеми площи

След като видът изчезва през 70-те и 80-те години на ХХ век от страни като Хърватска, Германия и Полша, в момента се наблюдава съкращаване на ареала и в много други държави. Най-тревожно е положението в Чехия където за 5 години броят на колониите е намалял от 45 на 35. В момента колониите на лалугера са силно фрагментирани в Словакия, като там намаляването на ареала е с 87% в сравнение с 1950г.

На южния край на разпространение на вида (например в България) се наблюдава подобно съкращаване на ареала, но вероятно с по-бавни и не толкова лесно забележими темпове. От 90 изследвани колонии в различни части на България в сравнение с периода 1950-1989г., 30% от колониите са изчезнали, 28% са уязвими и 42% са стабилни. По-голямата част от изчезналите колонии са в Софийското поле и Планинските райони на България, а като главни причини може да се посочат деградацията на пасищата, застрояването и прекъсването на дисперсионните коридори (повече за изследването - full pdf).

Голям интерес предизвика и проучването на филогенията и филогеографията на европейският лалугер базирана на изследване на ядрената и митохондриална ДНК. Установява се, че три отделни генетични линии започнали своето начало от територията на България са колонизирали Централна Европа, Македония, Румъния и Молдова. Популациите в Централна Европа показват изключително ниска генетична изменчивост. В заключение може да се каже, че генетичното разнообразие на вида намалява от юг на север. Интересното е, че на територията на България се срещат и трите генетични линии, като популацията населяваща територията на нашата страна притежава най-голямо генетично разнообразие.

Част от докладите на конференцията и всички абстракти са публикувани в чешкото списание Lynx и могат свободно да се прочетат от всички заинтересовани.

Втората международна среща по проблемите на Европейския лалугер ще се проведе в Чехия

В периода 1-5 октомври 2008 в гр. Свети Ян на 30 километра от гр. Прага (Чехия) ще се проведе втората (всъщност третата) международна среща по въпросите на европейския лалугер. Срещата ще се проведе в учебния център на  St. John`s Teacher Training College and Centre for Ecological Research and Education. На срещата ще участват широк кръг специалисти от всички области свързани с опазването на този вид. От България ще участват специалист биолозите Сирма Зидарова и Йордан Кошев от Института по Зоология към БАН. Те ще представят резулатите от своите изследвания относно индивидуалните участъци и разселването на младите индивиди, филогенията и видообразуването на база митохондриална ДНК, сегашното и минало разпространение на лалугера в България както и анализ на бъдещите тенденции:
Zidarova S. : Investigation on natal dispersal and home range size of European souslik (Spermophilus citellus) in a model colony in West Bulgaria.
Hulova S., Koshev Y., Cosic N., Cirovic D., Sedlacek F., Bryja J: Range wide phylogeography of the European ground squirrel based on nuclear and mtDNA markers.
Koshev Y.: European Ground Squirrel (Spermophilus citellus) in Bulgaria  - distribution, recent status and conservation projects.
Повече подробности на: II. European ground squirrel meeting

Европейският лалугер е важен индикаторен вид в НСМБР в България

През 2007 година Изпълнителната агенция за околна среда (към МОСВ) стартира Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР).
По същество: НСМБР представлява събиране на научни данни за състоянието (численост, плътност, разпространение, полова и възрастова структура и др.) на животинските и растителни популации. Събирането на данните се извършва от служителите на РИОСВ, Националните и Природни паркове и доброволци. След събирането на данните те се полагат на задълбочен анализ,

(Институт по Зоология – БАН), разясни на Спас Клисурски и Николай Йончев от ПУ Белово основните правила и цели на мониторинга, както и приложението му на практика. Събраните данните бяха нанесени на формуляри и предадени на ИАОС за по- нататъшен анализ.
Досегашните резултати събирани по друга методика за четиригодишен период (2005-2008) показват драстично намаляване на относителната плътност на лалугера на територията на вр.Белмекен (НП Рила). За момента данните са обезпокоителни, но вида все още не е достигнал критичния си минимум от предходни години.         
Мониторинг на европейския лалугер се провежда и от Дирекциите на НП „Рила” и НП „Централен Балкан” и Регионалните Инспекции по Околна Среда и Води (РИОСВ) на територията на страната: РИОСВ Стара Загора, РИОСВ Сливен, РИОСВ Пазарджик, РИОСВ Монтана и др. както и на територията на Националните паркове.
В момента първоначалните резултати от мониторинга на европейския лалугер са обезпокоителни поради намаляване на разпространението и числеността в изследваните райони.
Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР) е отворена за участие на всички, които желаят това. Не е необходимо да сте специалисти, за да се включите в изследванията. 
Ако желаете да участвате в научни изследвания на видове включени в мониторинга, да усвоите нови методи на изследване, да работите сред природата, свържете се с  екипа администриращ  НСМБР в ИАОС: Невена Ивановa, Радослав Станчев (е-мейл: pafmon@nfp-bg.eionet.eu.int) както и Мадлен Станимирова (е-мейл: biomon@nfp-bg.eionet.eu.int) и/или на телефон (02) 940 64 73. Също така можете да се обърнете и към експертите по биологично разнообразие работещи в посочените по-горе РИОСВ и Националните паркове.

Лалугерите говорят на различни диалекти ?!?

При опасност  европейския лалугер (Spermophilus citellus L.) издава писклив звук, познат на учените като звук на тревога (alarm call). Звука има за цел да предупреди останалите членове на колонията за приближаващата опасност (хищник, човек или нещо друго). Досега подробно изследване на това предупредителното поведение на тези интересни гризачи не беше правено.

При сравняването на характеристиките на звуците издавани от лалугерите от двете популации учените стигат до озадачаващи разкрития.
Като цяло, може да се каже, че регистрираните звуци могат да се състоят от две отделни фази: съответно на честоти от 8 kHz и 12 kHz. Двете фази на звука мога да бъдат слети или да бъдат издавани последователно с максимален интервал между тях от 32.90 ms. Това, че двeтете фази на звука могът да бъдат слети говори най-вероятно, че се продуцират от два независими акустични източника. Което е рядък феномен в природата и особенно при тези видове! Другото озадачаващо разкритие е, че по ред показатели характеристиките на звука при двете популации се различават статистически. Тоест може да се приеме, че говорят на различни диалекти. Или образно казано лалугерите от планината (от Понор планина) говорят различно от лалугерите от низината (кв. Кремиковци – София). Явно шопския хумор и специфичен говор не е подминал и лалугерите! Учените планират допълнителни изследвания който да ни разкрият как общуват лалугерите по между си. Повече за научното изследване...

Стартира проект за опазване на световно значимото билогично разнообразие в тревните екосистеми на Понор планина и Бесапарските ридове

През 2007г. стартира проект за опазване на територии със световно значимо биологично разнообразие. Наименованието на проекта е “Опазване на световно значимо биоразнообразие в пасища и ливади с висока природна стойност чрез подкрепа за традиционния местен поминък”.

т.е. чрез  състоянието на неговата популация – разпостранение и численост ще се съди пряко за това дали дадени агроекологични мерки имат положителен или отрицателен ефект вурху биологичното разнообразие.
През пролетта на тази година започна мониторинг на вида на двете пилотни места – ОВМ “Понор” (Намира се в Западна Стара планиана, на запад от искърския пролом) и ОВМ “Бесапарки ридове” (Намира се на юг от гр. Пазарджик).
Мониторинга на европейския лалугер (Spermophilus citellus L.) ще продължи четири години и ще бъде първия по рода си във България. Получените данни ще допринесат много за разбирането на факторите който застрашават вида и мерките за тяхното предотвратяване. Повече за проекта...

Европейския лалугер се завръща

“Европейския лалугер се завръща” съобщи Полското on-line радио. В Полша са се срещали два вида лалугери - европейски (Spermophilus citellus) и петнист лалугер (Spermophilus suslicus). Европейския лалугер се е срещал в Югозападна Полша, но преди повече от 30 години е изчезнал. Причините за изчезването на този вид се коренят в използването на пестициди от полските фермери.       
Но всичко това е на път да се промени, благодарение на полските природозащитници и Зоологическата градина в гр. Познан. Над 30 млади лалугерчета са се родили в Зоологическата градина. Еколозите са ентуасирани, те казват, че за пръв път от 30 години насам това животно ще има поколение на Полска земя, въпреки че това ще стане в изкуствените условия на зоологическата градина.
Еколозите казват иронично, че промяната на икономиката на Полша помага на лалугерите. След колапса на кооперативните ферми големи земеделски площи са останали необработваеми. По този начин те са се превърнали в хабитат подходящ за лалугерите. От друга страна полските власти създават специални площи за размножаване на лалугерите. Чрез тези природозащитни мерки полските еколози се надяват да върнат този вид като част от естествената природа.

Нов вид лалугер беше открит в Южна Турция

През 2007г. два екипа от турски учени едновременно откриха нов вид лалугер в Южна Турция (Ozkurt et al. 2007; Gunduz et al. 2007). Досега се знаеше, че в Турция има 2 вида лалугери: Единия е и разпространения и у нас европейски лалугер (Spermophilus citellus) който се среща в Европейската част на страната до Босфора и Дарданелите и Aнадолския лалугер (Sp.  xanthoprymnus) разпространен в Азиатската част. Двата вида имат сходна биология, екология и морфология. Външно най-лесно се различават по дължината на опашката която при европейския лалугер е по-дълга, а при анадолския по-къса. Най-сигурен белег си остава броя на хромозомите. При европейския лалугер диплоидния хромозомен набор е 40, а при анадолския 42.
Но през лятото на 2007г. в две научни списания почти едновременно беше съобщено за откриването на нов, трети вид обитаващ  планините Таурус в Южна Анадола. Името на новия вид идва от планините в който е открит – тауруски лалугер. Планините Таурус се намират в южна Турция близо до шиорокоизвестния за българските туристи курорт – Анталия. Научното откритие е направено с помощта на широк кръг методи: молекулярни (разлики на ниво ДНК), кариологични (разлики в броя, структурата и морфологията на хромозомите), караниометрични и морфометрични (разлики в размерите на черепа и тялото).
Новия вид отвсякъде е заобиколен от анадолския си събрат. Но за разлика от анадолския лалугер живее в твърде неблагоприятни условия – скалисти местообитания с рядка растителност, и избягва дълбоките почви.  Наблюдаван е да обитава и скални стени! Вида е ендемичен т.е. обитава малка изолирана  област с надморска височина над 1500м. Снежната покривка  в района се задържа по 6 месеца в годината, и по този начин вида е ограничен във пространството, количеството храна и времето за възпроизводство.
Най-близкото разстояние на което се доближават двата вида (тауруския и  анадолския лалугер) е 25 километра. При видообразуващия процес са спомогнали географската и поведенческа изолация. Тауруския лалугер се събужда от зимен сън и започва размножаването си през м. Май когато снежната покривка се стопи докато анадолския лалугер е активен още от средата на м. Март.
Молекулярния часовник показва, че новия вид е дивергирал от европейския лалугер преди около 2.5 милиона години от общ прародител, който пък се е появил преди около 5 милиона години от широко разпространения анадолски лалугер. Учените все още спорят за точното латинско име на новия вид. Той  ще се казва или (Sp. taurensis) или (Sp. tоrensis).

Повече за новия вид в публикациите на:
Ozkurt S., M. Sozen, N. Yigit, I. Kandemir, R. Colak, M. Moradi Gharkheloo,  E. Colak. 2007. Taxonomic status of the genus Spermophilus (Mammalia: Rodentia) in Turkey and Iran with description of a new species. – Zootaxa, 1529: 1–15.
Gunduz I., M. Jaarola, C. Tez, C. Yeniyurt, P. D. Polly and J. B. Searle. 2007. Multigenic and morphometric differentiation of ground squirrels (Spermophilus, Scuiridae, Rodentia) in Turkey, with a description of a new species. – Mulecular Phylogenetics and Evolution, 43 (3): 916-935.

Европейския Лалугер е застрашен вид в голяма част от своя ареал !!!

В гр.Фелшотаркани (Унгария) успешно се проведе Първа Международна Среща по проблемите на Европейския лалугер (Spermophilus citellus). Участници от около 10 страни (вкл. България) представиха повече от 35 доклада свързани с различни аспекти от поведението, физиологията, генетиката и опазването на европейския лалугер. Участниците в конференцията приеха декларация в която заявяват, че: “Базирайки се на натрупаните досега знания и информацията представена на тази конференция, изцяло приемаме, че Европейския лалугер (Spermophilus citellus) е застрашен вид в по-голяма част от своя ареал. Поради тази причина приемаме, че лалугера се нуждае от координирани мерки за защита за да може да оцелее и в бъдеще”.

Декларацията е подписана от повече от 36 участници от 10 държави (вкл. от България). Повече за срещата на адрес: http://www.egsm.hu

Първа Международна Среща по проблемите на Европейския лалугер ще се проведе в гр.Фелсотаркани, Унгария в периода 20-24 октомври 2006. Участници от повече от 10 страни (вкл. България) ще представят повече от 35 доклада свързани с различни аспекти от поведението, физиологията, генетиката и опазването на европейския лалугер. Повече за срещата на адрес: http://www.egsm.hu

Припомняме, че всъщност първата такава подобна Международна Конференция се проведе в гр. Маджарово, България през 25-28 октомври 2002 г. със заглавие “Екология и опазване на Европейския лалугер (Spermophilus citellus)”. Срещата беше организирана от Българското Дружество за Защита на Птиците като част от проекта за опазване на царския орел (Aquila heliaca).

Централната Лаборатория по Обща Екология при БАН (ЦЛОЕ) организира "Национална работна среща за Ловния сокол (Falco cherrug)". Срещата ще се проведе на 30 и 31 октомври 2006 от 10:00 до 17:00 ч. всеки от дните в залата за конференции на ЦЛОЕ с адрес – София, ул. "Юри Гагарин"№2.
Тя е важна част от стартиралия през 2006 година проект на ЦЛОЕ "Ловен сокол в България и Югоизточна Европа – изследване и защита". Проектът е финансиран от "International Wildlife Consultants Ltd" Великобритания.
През първия ден на срещата ще бъде направена равносметка на изследователските и природозащитни дейности извършени за вида у нас до този момент, както и анализ на съвременния статут на вида в България и съседните страни. През втория ден ще бъде обсъден "Националния план за действие за Ловния сокол" (който предстои да бъде завършен) и бъдещите дейности предвидени за вида. Организацията на която е възложено разработването на плана е "Дружеството за Защита на Хищните Птици - България".
Организаторите приканват желаещите да участват в работната среща да изпратят уведомително писмо на e-mail: dimitar.ragyov@gmail.com, или да се обадят на телефон 0898585553.

Димитър Рагьов – ръководител на проекта