Биология и екология
|
|||||
|---|---|---|---|---|---|
Поведение |
|||||
 |
Лалугерите образуват колонии от няколко до стотици индивиди. През деня можем да ги наблюдаваме как се хранят, как пробягват през пътя, копаят своите дупки или застават прави и оглеждат околността. Основната им храна са треви и семена. Понякога се случва след жътва да се заселят в житните ниви където се хранят с опадалите семена. Лалугерите са активни през деня. Ако наблюдаваме тяхна колония ще забележим, че докато повечето индивиди се хранят, едно или няколко животни застават в изправено положение (поза – колче) и наблюдават околността за опасности. Ако забележат такава, те предупреждават останалите, като издават характерно изсвирване и всички се изпокриват в дупките. Така индивида, който е на пост се жертва за останалите си събратя. Това явление е наречено алтруизъм и наскоро се смяташе, че е присъщо само на Човека. |
||||
Жизнен цикъл |
|||||
Годишния цикъл на всички представители на сем. Spermophilus може да се раздели на два периода: активен и неактивен (зимен сън). Европейския лалугер е облигатен хибернатор т.е. той задължително изпада в зимен сън - хибернация. Хибернацията е поведенческа и физиологична адаптация на преживяване на неблагоприятни условия. Лалугерите не събират хранителни запаси, а използват енергията натрупана под формата на тлъстини, затова през лятото и ранната есен те се хранят активно. В България зимния сън трае около 6 - 7 месеца (от септември - октомври до началотo на март). Неговата продължителност зависи от климатичните условия и надморската височина. Първи в зимен сън изпадат старите мъжки, последвани от нераждалите женски. Последни лягат раждалите женски и тазгодишните малки. Когато лягат в зимен сън лалугерите правят специални дупки (виж "Убежища"). Случва се при много горещи и сухи летни месеци лалугерите да изпаднат в летен сън, който след това без прекъсване да премине в зимен. |
|||||
Рaзмножаване |
|||||
Размножаването започва веднага след като се събудят от зимен сън (февруари - март). Бременността трае около 28 дни. През април - май се раждат около 5-8 голи и слепи малки. Малките прекарват първите 4 седмици в дупката. Лалугерите за разлика от много от гризачите се размножават през втората година на своето развитие. |
|||||
Убежища |
|||||
 |
Европейския лалугер обитава дупки в земята който изкопава сам. В тях той прекарва нощта, крие се от хищници, отглежда своите малки и заспива зимния си сън. Различават се няколко вида дупки: временни, постоянни и дупки за зимен сън. Временните дупки са с просто устройство. Имат един вход/изход, една галерия без гнездова камера и служат само за временно укритие от неприятели. Постоянните дупки са сложна система от галерии и гнездови камери. Те имат по няколко входа/изхода. |
||||
 |
В края на есента лалугерите изкопават (полегати ходове завършващи с жилищна (гнездова) камера. Дъното на тази камера е постлано с изсъхнали треви който лалугера събира от повърхността. |
 |
|||
| Дълбочината на зимните дупки обикновено е около 40-60 см., но могат да достигнат и дълбочина от 315 см. Преди заспиване тези дупки се преустройват за зимен сън като лалугерите изкопават вертикален тунел нагоре към повърхността, но не я достигат. С изкопаната пръст те запълват полегатия вход. Така те се изолират от неблагоприятните климатични условия през зимата. След събуждане от зимен сън (пролетта) те доизкопават вертикалния изход нагоре и излизат на повърхността. | |||||
Храна |
|||||
Европейския лалугер се храни главно с растителна храна (зелени части на тревисти растения и семена). През лятото и след жътва се случва да се засели в житни ниви където се храни със зреещите пшенични и ечемични семена. В превод родовото му название “Spermophilus” означава “обичащ семена” (spermа – семе, philus – обичащ). Нужната му вода си набавя единствено от храната. |
|||||
   |
|||||
| Европейския лалугер има специално приспособление за събиране на храна – бузни торбички. Когато е на повърхността и се храни той е много уязвим от нападение от хищници. Затова той набързо събира храната в тези торбовидни образования (подобно на хамстер) и отива в дупката където на сигурно място я сдъвква и поглъща. | |||||
Взаймноотношения с други видове |
|||||
Много хищници (птици и бозайници) се хранят с европейския лалугер. Много от тях са редки (включително световно застрашени) и защитени от много български и световни закони. |
|||||
 |
От птиците това са - царския орел (Aquila heliaca), скалния орел (A. chrisaetos), ловния сокол (Falco cherrug), малкия (A. pomarina) и голям (A. clanga) креслив орел и др. Счита се, че част от тези грабливи птици изчезват, защото намалява основана им храна – лалугера.
Други птици използват неговите дупки за гнездене, като например ориенталското каменарче (Oenanthe isabellina). Често можем да видим тези малки птички (много по-малки от един лалугер) да стоят на някое по-високо място в колонията и да чакат в засада. Когато видят някой лалугер да се движи, те прелитат и отскубват парченце козина от него, с която по късно постилат своето гнездо. |
||||
 |
|||||
 |
|---|
 |
 |
 |
 |
 |